Ебола: обща информация

Какво е ебола?

Заболяването ебола е животозастражаваща болест, причинена от вируса ебола. През декември 2013 г. едно двегодишно дете умира в селце в Гвинея, разпалвайки най-голямата епидемия от ебола, която светът познава (Baize et al., 2014). Епидемията включва основно три държави в Западна Африка: Гвинея, Либерия и Сиера Леоне (въпреки че е имало някои случаи/смъртни случаи и в други страни). От началото на ноември 2014 г. били регистрирани над 13 000 случая и почти 5000 смъртни случая, въпреки че експертите смятат, че тези бройки е възможно да са 250% повече, тъй като много пациенти никога не са потърсили лекарска помощ. Тази епидемия е по-голяма от всички предишни епидемии от ебола, комбинирани, и Центърът по контрол на заболяванията прогнозира (по това време), че заболяването би могло да се разпространи и към други Западноафрикански страни, инфектирайки над 1 милион души до януари 2015 г. (Meltzer et al., 2014)! В крайна сметка епидемията е овладяна и през май 2016 г. СЗО обявява, че тя вече не е спешен въпрос, като от избухването ѝ са отчетени 28 646 случаи на заразяване, от които със смърт завършват 11 323.

Епидемията от ебола е сериозна, понеже:

Предишни епидемии по принцип са били ограничени до изолирани села, но епидемията от 2014 се преместила към по-гъсто населени региони, където съществува по-голяма вероятност за предаване от човек на човек.
В момента на избухване на епидемията през 2014 г. все още няма ваксина или специфично лекарство за ебола и опасността от разпространяването на заболяването причинява паника по целия свят. В момента вече има няколко ваксини, като първата от тях е създадена през 2016 г.

Какво представлява вирусната репликация?

При много вируси репликацията се осъществява по един и същ начин. В случая с вируса Ебола:

Вирусът Ебола се вмъква в човешка имунна клетка (например макрофаг).
Вирусът превръща клетката във фабрика за вируси, създавайки армия от клонинги на вируса Ебола. Междувременно химикали, които пречат на способността на кръвта да се съсирва (състояние, наречено тромбоцитопения) се освобождават в кръвообращението. Това причинява необяснимото кървене в пациентите.
Клетката в крайна сметка експлодира, освобождавайки вируси Ебола, които инфектират близките здрави клетки. Експлодиращата клетка изпраща химични сигнали, които се промъкват в кръвообращението и уведомяват имунната система за инфекцията. Отговорът на имунната система срещу вируса нашественик е това, което причинява грипоподобните симптоми в пациента (като треска).

Какви са симптомите на ебола и как се диагностицира заболяването?

Нужни са между 2 до 21 дни (най-често: 8-10 дни) вирусът Ебола да се репликира в достатъчна степен, за да причини симптоми, и в началото ебола може да изглежда като случай на лош грип. За да помогне в изясняването на нещата, Центърът по контрол на заболявания е описал два ключови критерия, на които трябва да отговаря пациентът, за да въникне съмнение за ебола:

Ебола може да причини много други симптоми, включитено слабост, влошен апетит, обрив, зачервени очи, хълцане, кашлица, болки в гърдите и трудности с дишането/преглъщането. Сами по себе си, тези симптоми не посочват, че човек има ебола, тъй като могат да бъдат причинени от много неща.

Ако здравните професионалисти подозират ебола, те ще наредят следните кръвни тестове, за да потвърдят диагнозата:

Polymerase Chain Reaction (PCR): Търси вирусна РНК
Enzyme-Linked ImmunoSorbent Assay (ELISA): Търси противовирусни антитела

Как се разпространява ебола?

Ебола се разпространява, когато телесните течности на болен пациент навлязат в здрав пациент. Тези телесни течности включват кръв, повърнато, фекалии, урина, слюнка, пот, кърма и семенна течност. Вирусът може да оцелее в телесни течности, които влизат в контакт с повърхности като подове, стени и парапети за около 24 часа, въпреки че шансовете за инфекция след няколко часа намаляват значително (Център за контрол на заболяванията, 2014с). Семейства, приятели и здравни професионалисти се грижат за пациентите и са в по-висок риск от влизане в контакт с вируса. Те и всеки друг в риск (като погребални директори и лабораторни работници) трябва да се защитят с лично защитно облекло и да го премахват в правилния ред: ръкавици, после предпазен екран за лицето, после престилка и, накрая, маска!

Ебола също може да се разпространи чрез контакт с телесни течности на инфектирани прилепи и примати, поставяйки хора, които работят с или в близост до тези животни, в по-висок риск от прихващане на заболяването.

След като пациент се възстанови и няма симптоми, той или тя вече не може да пренесе вируса. Единственото изключение е пренасяне чрез семенна течност, която може да пренесе ебола до 3 месеца след инфекцията. На пациентите, боледували от ебола, се препоръчва да се въздържат от секс през това време. Оцелелите от ебола могат да се върнат към нормалния си живот и са имунизирани срещу вируса за срок до 10 години.

Да поясним, ебола не се разпространява през въздуха, през водата или през храната, така че можеш да дишаш, пиеш и ядеш без притеснение!

Колко вероятно е да се разболееш от ебола?

Много е полезно да знаем колко хора е вероятно да бъдат инфектирани от един-единствен заразен пациент (като приемем, че никой не се ваксинира). Число, наречено R₀ позволява на учените да оценят колко заразно е едно заболяване:

R₀ = 0 означава, че никой няма да прихване инфекцията
R₀ = 1 означава, че 1 нов човек ще прихване инфекцията
R₀ = 5 означава, че 5 нови души ще прихванат инфекцията и така нататък...

При някои заболявания даден пациент може да разпространява заболяването в рамките на няколко дни (като ебола), а при други в продължение на десетилетия (като ХИВ). Оказва се, че ебола има R₀ = 2, което означава, че един пациент ще пренесе вируса средно на 2 човека (освен ако не се намесим). Сравни това с един от най-заразните вируси – морбили, който може да се предава по въздушен път и се предава средно на 18 души!

Как се лекува ебола?

Към момента на създаване на статията все още няма директно лечение за ебола (няма ваксини и лекарства). Вместо това лекарите предоставяли поддържаща грижа, която се фокусира върху поддържането на пациента жив, докато нейното/неговото тяло се пребори със заболяването. Към 2023 г. вече има няколко ваксини и лекарства. Поддържащата грижа включва:

Поддържане на пациента добре хидратиран с интравенозни течности
Поддържане на кръвното налягане на пациента
Помагане на пациента да диша, ако е необходимо
Лекуване на други инфекции или болести, които възникнат

Обикновено хората, които е вероятно да оцелеят, се възстановяват между 6 и 11 дни след появата на първите симптоми. По-старите пациенти и тези, които имат по-сериозни симптоми като кървене в началната фаза на заболяването, обикновено умират за 6 до 16 дни след появата на симптомите (Център за контрол на заболяванията, 2014b).

Обърни внимание на следното:

Защо някои страни са по-засегнати от ебола от други? Отговорът се свежда до наличието на ефективна система за публично здравеопазване. Това е състезание. От една страна, вирусът бързо преминава от един човек към друг. От друга страна, екипът по обществено здраве опитва да намери и изолира всеки пациент с ебола, така че вирусът да не може да се разпространи. Скоростта е важна и от двете страни и ако екипът по публично здраве може да се движи по-бързо от вируса, тогава пренасянето приключва. Това изисква добро наблюдение и проследяване на контактните лица.

Наблюдение: Някои страни имат отлични системи за обществено здраве и лекарите в клиники/болници се обаждат на департаментите по обществено здраве за всеки пациент, който има необичайна болест или смърт. Други страни имат много селско население, което не може да посети главни здравни центрове, понеже се намира твърде надалеч. В тези случаи често биват разпратени здравни работници, но те понякога не могат да достигнат до всяка общност. Като резултат, много хора се разболяват и умират, без екипът по обществено здраве да даучи за това, и заболяването може да се разпространи надалеч, без никой да забележи.
Проследяване на контактните лица: След като един пациент бъде диагностициран с ебола, пациентът бива изолиран за предотвратяване на вероятността да разпространи заболяването. После екипите по обществено здраве правят списък с всеки, на който пациентът може да е предал заболяването, докато пациентът е имал симптоми и ги наблядава за симптоми за 21 дни. Ако един от тези хора се разболее, екипът по публично здраве ще го изолира и ще направи друг списък от всички, към които този нов пациент може да е разпространил заболяването, докато е имал симптоми. В идеалният случай списъкъттрябва да е празен, ако екипът по обществено здраве работи достатъчно бързо!

За повече информация виж видеото ни за Епидемията от ебола!

Препратки

Baize, S., Pannetier, D., Oestereich, L., Rieger, T., Koivogui, L., Magassouba, N., … Günther, S. (2014). Emergence of Zaire Ebola Virus Disease in Guinea. New England Journal of Medicine, 371(15), 1418–1425. doi:10.1056/NEJMoa1404505

Center for Disease Control. (2014a). Ebola (ebola virus disease)

Center for Disease Control. (2014b). Ebola virus disease information for clinicians in u.s. healthcare settings

Center for Disease Control. (2014c). Interim Guidance for Environmental Infection Control in Hospitals for Ebola Virus

Center for Diease Control & World Health Organization. (n.d.). History and epidemiology of global smallpox eradication. Smallpox: Disease, Prevention, and Intervention. 16-17.

Meltzer, M., Atkins, C., Santibanez, S., Knust, B., Petersen, B., Ervin, E., … Washington, M. (2014). Estimating the future number of cases in the ebola epidemic - Liberia and serra leon Centers for Disease Control and Prevention. 63(03);1-14.

Mills, C. E., Robins, J. M., & Lipsitch, M. (2004). Transmissibility of 1918 pandemic influenza. Nature, 432(7019), 904–906. doi:10,1038/nature03063

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.