Доц. Красимир Нейков: Болните с рак на пениса се увеличават!

<em>Онколози, уролози, хирурзи, лъчетерапевти и други специалисти се събраха миналия уикенд, за да обсъдят практиките в лечението на онкологични заболявания на урогениталната система. Стана ясно, че &ndash; макар и бавно &ndash; броят на туморите в тези локации расте с всяка изминала година, а проблемите в здравната система правят достъпа до лечение на пациентите все по-труден, въпреки усилията на специалистите. <br /> <br /> Изходът от стресиращата статистика за все по-големия брой заболели и нарастващата смъртност е ранната диагностика, смята доц. Красимир Нейков, началник на Клиниката по урология в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София</em>.<br /> <br /> <strong>- Доц. Нейков, какво сочат последните данни от националния раков регистър за заболеваемостта у нас?<br /> </strong>- Данните сочат, че през последните години има бавно и постепенно увеличаване на новите случаи на рак на пикочно-половата система. Като започнем от бъбрека и стигнем до пениса. Така например за 2010 г. простатният карцином се е увеличил с близо 100 нови случая спрямо 2009-та. През 2010 г. са били 1734 случая, а предходната година &ndash; 1666. Сходна е статистиката и за карцинома на пикочния мехур и туморите по хода на пикочните пътища. Те са били 1502 за 2009 г. и 1515 за 2010 г., за когато са последните данни. За другите локализации също имаме точни данни, но те са много по-незначителни като брой &ndash; иначе тенденцията е същата. <br /> <strong><br /> - Има ли обяснение за това покачване?<br /> </strong>- Никой не може да каже на какво се дължи това покачване, факторите са най-различни. За пикочния мехур знаем, че основният рисков фактор е тютюнопушенето. 40-50% от карциномите на пикочния мехур са причинени от пушенето. Да, има хора, които пушат и не заболяват от такъв карцином, но много са и тези, които заболяват. <br /> <strong><br /> - Имате ли данни как се движи възрастовата граница при тези заболявания?<br /> </strong>- Наблюденията ни са, че границата се запазва през годините &ndash; за простатата е 65 &ndash; 74 години, а при пикочния мехур е малко по-ниска &ndash; 62 до 67 години. Така че възрастта е константен показател, разликата е, че хората в тези групи боледуват все повече. Най-сериозният рисков фактор е възрастта &ndash; колкото по-голяма е продължителността на живота на мъжа, толкова повече нараства вероятността той да заболее от рак на простатата. Това обаче не означава, че този пациент ще загине. Това е лечимо заболяване, което може да се контролира и човек да живее с него. Затова и постоянно се опитваме да водим пропаганда за ранна диагностика на рака на простатната жлеза. Това е едно от най-честите заболявания сред мъжкото население, със значим процент смъртност. Това заболяване в световен мащаб е доказало, че не може да се контролира ефективно с масов скрининг. Затова такъв не се и прави. Но това предполага по-активно отношение на пациентите &ndash; да правят профилактични прегледи тогава, когато това им се препоръча от личния лекар, или при първите проявили се оплаквания. <br /> <strong><br /> - В какъв етап най-често се откриват тези заболявания сега?<br /> </strong>- Независимо от постоянната информация, която подаваме, все още има случаи, в които заболяването се открива в много напреднал стадий. Не са редки случаите, в които <br /> <br /> <em><u>пациентите идват даже с метастатичен карцином &ndash; <br /> </u></em><br /> те вече имат разсейки в костите, без да имат някакви особени оплаквания. Редки са за съжаление случаите, в които карциномът на простатата се открива рано, когато е още малко възелче и може да се проведе радикално оперативно лечение. По стадии разпределението е следното &ndash; в първи стадий са 232, 730 във втори, 366 в трети стадий. Това са седемдесет и няколко процента, в които има възможност &ndash; ако пациентът не е в много напреднала възраст &ndash; за радикално хирургично и лъчелечение. 16,2% са случаите на 4-ти стадий, а в 7% от случаите пациентите са били толкова възрастни, че е било невъзможно да се извърши биопсия и да се установи как точно са нещата. <br /> <br /> <strong>- А как стоят нещата при рака на пикочните пътища, който също заема сериозно място като брой случаи &ndash; в какъв стадий най-често идват пациентите и каква е групата на засегнатите жени?<br /> </strong>- Каква е групата на засегнатите жени е много интересен въпрос. Ако погледнем отново регистъра &ndash; за 2010 г. имаме общо 1515 случая, от които 329 са на жени. За 2009 г. при общо 1502 случая, жените са 327. Тук виждаме по-голяма разлика от тази, която се наблюдава в развитите страни. В смисъл такъв &ndash; там съотношението мъже-жени варира около 3:1, докато тук е 4:1 и даже отива към 5:1. <br /> <br /> Ако погледнем разпределението по стадий, тук нещата са малко по-добре, отколкото при рака на простатата, което позволява по-навременно и ефективно лечение. За пример ще ви дам &ndash; през 2010 г. случаите, които са дошли при нас в 4-ти стадий, са само 5,4%. Но това заболяване има и други характеристики &ndash; много по-млади пациенти имаме с него, а и значително по-бърза е диагностиката. <strong><br /> - Доколко тези пациенти, за които говорим, имат достъп до навременно и адекватно лечение?<br /> </strong>- Един от големите проблеми според мен е обособяването на онкодиспансерите като самостоятелни здравни заведения. Защото на практика това е проблем &ndash; всеки пациент, който идва и е опериран при нас, напуска клиниката само след извършването на следоперативен онкокомитет.<br /> <br /> Там ние даваме своите препоръки за продължаване на лечението и те се записват в епикризата. Случва се, не искам никого да обвинявам, но се случва да има двойни мнения. Например даваме мнение и препоръка, пациентът отива в диспансера и там отново му назначават онкокомитет. Това <br /> <u><em><br /> удължава времето за започване на лечение <br /> <br /> </em></u>понякога със седмици, а понякога с повече. При пациент с карцином на пикочния мехур, да кажем, ние сме назначили терапия, която трябва да започне до 3 седмици след операцията. В края на първия месец обаче пациентът още чака да се яви на комисия в диспансера и колегите евентуално да се съгласят с нашето мнение. Къде отива тогава лечението? Някой може да каже, че не е толкова важно &ndash; важно е, защото това е съдбата на пациента. <br /> <br /> <strong>- Има ли случаи, в които лечението не започва навреме?<br /> </strong>- Да, има такива случаи. Например в казуса, който ви цитирах, мине ли месец и половина, най-много два, този човек остава на съдбата и на биологията на тумора. <br /> <br /> Другата пречка са така наречените лимити. Надяваме се сега новият здравен министър да вземе отношение. Защото в момента, ако например моята клиника има лимит да лекува 10 човека, аз какво да правя, ако дойдат 15?! Нямаме право да ги върнем, но не получаваме заплащане за тях от Здравната каса. <br /> <br /> <strong>- Неотдавна говорихме, че има проблем и с достъпа до лъчетерапия. Това как се отразява при пациенти с тумори на урогениталната система?<br /> </strong>- При карцинома на простатната жлеза за щастие може да се изчака. Лъчетерапията е звено, в което има доста забележки. За лъчетерапия у нас се изисква по-продължително чакане от порядъка на 4-5 месеца. Слава Богу, че ракът на простатата по някой път е такова заболяване, което може да чака. Там може да се приложи предварително хормонално лечение, което да направи туморните клетки по-чувствителни. Но говорихме за пикочен мехур &ndash; там не може да се прилага хормонално лечение и не е уместно да се чака. И пациентите започват да разпитват &ndash; те са вече достатъчно информирани &ndash; къде могат да &bdquo;пробият&ldquo; системата, за да се включат по-рано. Ние също сме на мнение, че трябва да се подобрят условията, за да бъде лечението адекватно &ndash; операцията добре, но ако се налага лъчелечение, този пациент не може да чака 4-5 месеца. За това време може да се развият рецидиви!<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Надежда Георгиева</strong></em>