Терминът тумор от латински означава подутина, т.е абнормно разрастване на определен вид тъкан. Макар широкото поставяне на равенство с нещо злокачествено, налагащо спешна намеса, туморът по същество може да има чисто доброкачествен характер с благоприятен ход на развитие.
Когато става дума обаче за туморите, засягащи мозъка, не само вида на новообразуванието има значение, но най-вече неговата скорост на прогресия – нарастване и засягане на околните тъкани. Това идва поради факта, че черепната кутия, в която е разположен мозъкът, е едно затворено, ограничено пространство и всяко нещо, което заема определено място води до силно притискане на околните структури и повишаване на вътречерепното налягане.
Кои симптоми най-често могат да ни насочат към съмнение за туморен процес в мозъка?
Важно е да се отбележи, че всеки от долуизброените симптоми може да се дължи на друга причина или подлежащо заболяване, но налага изключването и на туморен процес.
Най-често срещаните признаци на заболяването всъщност се дължат на повишеното интракраниално налягане, за което стана дума вече:
- Главоболие – често е силно по тежест и пулсиращо. Характерна е повишената му интензивност сутрин (може да се появи още със ставането) и се засилва при физическо усилие или кашлица, кихане и др. Често трудно се овладява със стандартни болкоуспокояващи средства, но може да намалее по интензивност при продължителен стоеж в изправено положение, което е свързано с постепенното дрениране на повишения ликвор. Промяна на честотата или интензивността на главоболието също е насочващ симптом;
- Замъглено зрение или двойно виждане – може да се дължи както на характерната локализация на туморния процес или да е резултат от повишеното ликворно налягане и притискане на съответния черепномозъчен нерв. Често води до трудности при четене или гледане на телевизия. Понякога е свързано с внезапна, преходна загуба на зрението при бързо ставане от седнало положение или при смяна на позицията;
- Припадъци – може да са генерализирани – със загуба на съзнание и с тонична и/или клонична фаза, но често са парциални – без загуба на съзнание, с поява на внезапна, преходна слабост, тремор или изтръпване в крайник, промяна на вкуса, зрението, обонянието и др. В 25% от случаите това е причина за първото посещение на специалист;
- Гадене и/или повръщане – свързано е отново с повишеното интракраниално налягане. Наблюдава се по-често сутрешно време или при внезапна смяна на позицията – при ставане от седнало или легнало положение.
Всички тези симптоми са белег за повишено интракраниално налягане. Причината обаче не е задължително да се дължи на туморен процес.
В зависимост от локализацията на туморния процес има някои специфични характеристики на отделните дялове на мозъка.
Симптоми при засягане на челния дял:
- Нарушение на когнитичните функции – планиране, организиране на задачите, решаване на проблеми;
- Нарушена памет и концентрация и бързина на мисловната дейност;
- Личностови промени и поведенчески нарушения – промени в емоционалното състояние и адекватното социално държание.
Симптоми при засягане на темпоралния дял:
- Нарушение в слуха;
- Нарушение в говора;
- Нарушено идентифициране и категоризиране на обекти;
- Трудности при заучаване на нова информация;
- Трудно разпознаване емоциите на другите.
Симптоми при засягане на париеталния дял:
- Нарушена цялостна перцепция на определен обект на база негови характеристики – миризма, цвят, форма, звук и т.н;
- Нарушена пространствена ориентация – неправилна оценка на определено разстояние, нарушена съгласуваност глава-очи;
- Нарушения в говора, разбирането на думите, писане и четене;
- Нарушено зрение – напр. разпознаване на цветовете или обектите.
Симптоми при засягане на малкия мозък:
- Нарушен баланс и координация на движенията;
- Затруднение в походката или говора;
- "Трептене" на очите;
- Повръщане;
- Вратна стегнатост;
- Затруднена фина моторика – сръчност на ръцете.
Когато туморен процес се развива в мозъчния ствол, възможните симптоми са:
- Нестабилност и трудна походка;
- Парализа на лицевата мускулатура;
- Двойно виждане;
- Трудности при преглъщане и говор и др;
Наличието на всеки един от тези симптоми, особено когато са в комбинация изисква внимателно клинично изследване.
На първо място се оглеждат очните дъна с цел установяване или отхвърляне на повишено вътречерепно налягане. Провеждането на невроизобразяване – ядрено-магнитен резонанс или скенер на главен мозък също са сред задължителните елементи от диагностиката.
Консултацията и обстойно снетият неврологичен статус очертават ходовете в диагностичния алгоритъм при наличие на всеки един от гореизброените симптоми.
